ХУСАР През 1683 г. 200 000 войска под водачествота на Великият везир на османската империя е пред портите на Виена, а император Леополд считайки че градът е загубен „напуска“ столицата. Единствената надежда на обсадените в крепостта е свързана с армията, водена от полския крал Ян III Собиески, която обаче е много по-малка от войските, водени от везира, едва 70 000-80 000 войници, от които 3000 крилати хусари. Терминът "хусар" се отнася до леката кавалерия, която е родена в Унгарското апостолско кралство, по време на крал, чиито корени са свързани с трансилванските земи: Матиаш Корвин. Конкретното име въоръжение и облекло на тези войски са приети, в различни варианти, от всички леки кавалерийски полкове в Европа и извън нея. Ако разгледаме историческата приемственост, можем да считаме, че хусарите са наследници на средновековните рицари в процеса на промяна и моде...

  Константин Николов Кондов "Роден съм на 24.11.1874 г. в гр.Прилеп (Македония) от родители чисти българи. Баща ми Никола К.Кондов е син на Костадин Илиев Стоянов. Те всички, на времето са били едни от най-заможните граждани на гр.Прилеп и в околията. Ползвали се с уважение и с почит от цялото население поради щедростта и благодеянията, които са вършили и заради застъпничеството и влиянието, което са имали пред "Прилепския войвода", както преди 60 - 70 години се е именувал прилепския каймакамин. А майка ми Елисавета е дъщеря на Димитър (Даме) Лепавцов, който е заемал живо участие в черковно-училищните борби на Прилепската община с гръцките владици и е бил делегат на народния събор в Цариград през 1870 г. при учредяването на Българската Екзархия." Така започва своите "Спомени" войводата на ВМОК и ВМОРО Константин Николов Кондов (1874-1929) с псевдоними Атанас Петров и Иван Великов Стойков. Ако не сте чували за тази удивителна личност, време е да попълните п...

  106 години от тържественото влизане на българската и немската армия в Букурещ, с което Румъния е извадена от Първата световна война. Генерал Жеков припомня в заповедта, че по този начин България е достойно отмъстена за нахлуването през незащитената и територия през 1913 г., докато воюва с доскорошните си съюзници. Генерал-майор Стефан Нерезов издава заповед за коректно отношение към населението в завоюваните румънски територии. Ето какво пише за този ден писателят фронтовак Георги Ст. Георгиев в книгата си "Един от първа дивизия": "Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве! Марширува като на парад през целия Букурещ нашата Първата, Желязната, Шопската дивизия. Вижте сега българския войник. Той може да няма гащи, но победи! Той може да носи скъсани панталони, но победи! Той може да мъкне смачкан шинел, но победи! Гащите се купуват, панталоните се закърпват, шинелът се изглажда ....славата не се купува, честта не се закърпва, поражението не се изглажда! Вижте сега бълг...

  ЗА МОРАЛА И ЕТИКАТА - ПО ПОВОД СМЪРТТА НА СТЕФАН ДАНАИЛОВ Смъртта на Стефан Данаилов за кой ли път отприщи низките ни балкански страсти . За някой се оказа комунист , за друг посредствен - въобще цялата гама от епитети , на които е способен българския език . А той е само българин . Един от нас , който по- старите поколения израснаха с дуета му с Григор Вачков . Тогава не ни интересуваше , че е комунист . Той беше нашия Джеймс Бонд , който безстрашно бягаше или побеждаваше злодея Велински . Стефан Данаилов за мен е един символ , какъвто например от по- ново време беше Трифон Иванов . Спомням си как щяхме да строшим квартирата от викове на радост с колегата ми , когато гледахме мача в Кардиф между Уелс и България . Победа за която принос имаше Трифон , но не за нещо друго се радвахме , а защото успешно се противопоставихме на големите във футбола и това ни караше да се чувствуваме българи . Междувпрочем сълзите на големия Ицо на бенефиса му са повече от красноречиви . Същото изп...

  " Ценовизмът в параисторията Христо Христозов   Един мой текст за Ценов, който с пълна сила се отнася за всички останали "герои на нашето време" - Серафимов, Гилев, Тренев, Пасков, адвокатите Иван Стоянов и много други: "Ценовизмът в параисторията В сблъсъка история vs параистория виждаме как историческата наука решително губи от параисторическата вяра. Автохтонският прозелитизъм пуска здрави корени. В едно изследване на стадния инстинкт се казва, че тълпата следва не този който е прав, а този който е най-убеден в правотата си. Затова ценовизмът ще печели нови позиции, защото проповедниците му го защитават с религиозен плам без оглед на използваните методи, които варират от аргументи към личността до политизиране (т. е. всички познати прийоми за очерняне на опонента, апелиране към чувствата на слушателите/читателите, подмяна на темата чрез политизирането й, и всякакви други евтини манипулации, недоказващи нищо, но импониращи на чувствата на неофитите). И...