PRZONE .INFO ИСТОРИЯ

 ЗА МОРАЛА И ЕТИКАТА - ПО ПОВОД СМЪРТТА НА СТЕФАН ДАНАИЛОВ

Смъртта на Стефан Данаилов за кой ли път отприщи низките ни балкански страсти . За някой се оказа комунист , за друг посредствен - въобще цялата гама от епитети , на които е способен българския език . А той е само българин . Един от нас , който по- старите поколения израснаха с дуета му с Григор Вачков . Тогава не ни интересуваше , че е комунист . Той беше нашия Джеймс Бонд , който безстрашно бягаше или побеждаваше злодея Велински . Стефан Данаилов за мен е един символ , какъвто например от по- ново време беше Трифон Иванов . Спомням си как щяхме да строшим квартирата от викове на радост с колегата ми , когато гледахме мача в Кардиф между Уелс и България . Победа за която принос имаше Трифон , но не за нещо друго се радвахме , а защото успешно се противопоставихме на големите във футбола и това ни караше да се чувствуваме българи . Междувпрочем сълзите на големия Ицо на бенефиса му са повече от красноречиви . Същото изпитвам и когато си пускам едно запазено видео от паметния за нас мач във Флоренция между България и Белгия . Стефан Данаилов не беше артист от световна величина , но беше наш български Ален Делон в Дами канят и някои негови култови реплики се носят и сега . Все пак си останахме българи и си позволихме както винаги да го оплюем . Това проклето българско племе , кога най- после ще оцени това което има в културата , спорта и всичко друго . Вечно мрънкащи , вечно недоволни , вечно ни стяга чепика . А да направим нещо за самите себе си никога . Не знам в други народи дали има такава поговорка за Нане и Вуте , но това е показател на манталитета ни . Предпочитаме да сме вечно в блатото , но нямаме желание да се оправим Затова далеч от политическата конюктура не видим на колко съвременнни български артисти е предал своето и ги е направил такива . Защо не видим личността му и да простим отклоненията , нещата които не харесваме и всичко друго . Той беше икона за мен като хлапе . Тежката му роля на Борис във филма Покръстването показа силата на този български цар да приема тежки за времето си решения , но с едничката мисъл , че по- добре да поеме този кръст , по - добре да бъде споменаван за времето си с омраза , но бъднините на нацията и държавата да бъдат осигурени . В този филм той го показа и филма постигна целта си . Участията му в новогодишни програми винаги носеше много смях и радост в публиката , защото беше Стефан Данаилов . Той не беше Брад Пит или Сергей Безруков , но беше наш български артист . Нека е лек пътя му към оня свяТ