Константин Николов Кондов
"Роден съм на 24.11.1874 г. в гр.Прилеп (Македония) от родители чисти българи. Баща ми Никола К.Кондов е син на Костадин Илиев Стоянов. Те всички, на времето са били едни от най-заможните граждани на гр.Прилеп и в околията. Ползвали се с уважение и с почит от цялото население поради щедростта и благодеянията, които са вършили и заради застъпничеството и влиянието, което са имали пред "Прилепския войвода", както преди 60 - 70 години се е именувал прилепския каймакамин. А майка ми Елисавета е дъщеря на Димитър (Даме) Лепавцов, който е заемал живо участие в черковно-училищните борби на Прилепската община с гръцките владици и е бил делегат на народния събор в Цариград през 1870 г. при учредяването на Българската Екзархия."
Така започва своите "Спомени" войводата на ВМОК и ВМОРО Константин Николов Кондов (1874-1929) с псевдоними Атанас Петров и Иван Великов Стойков. Ако не сте чували за тази удивителна личност, време е да попълните празнините в познанията си. Той е участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание от есента на 1902 г. През 1903 г. води ВМОРО чети в Скопско и Велешко. През Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия като е награден с орден "За храброст". По време на Първата световна война е командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия. Негови съученици и верни съратници и другари са били Борис Сарафов, Гоце Делчев, Иван Пожарлиев, Лазар Маджаров, Христо Саракинов, Петър Китанов, Александър Протогеров, Димитър Думбалаков и др. Константин Кондов е бил дори околийски управител на градовете Струмица и Пловдив !
Впрочем, всичко от това би могло да потъне в забвението на държавните архиви, ако не беше живото слово на войводата и неговата неповторима литературна дарба, завещала ни безценни мемоари и разкази от първо лице за причините и развитието на революционното движение на българите в Македония. И точно тук намираме пресечната точка с целта на Кресненско-Разложко въстание.
Докато е учител в Габрово през 1903 год., войводата Константин Кондов издава историческия очерк "Борбата на македонеца", в който намираме любопитен преразказ на историята на Кресненско-Разложкото въстание. Той е значим не с неговата историческа достоверност, а с емоцията и съпричастността на автора, които ни предава с всяка своя дума (б.а В преписа съм запазил автентичния изказ на Константин Кондов):
"Руските войски към края на 1878 год. изпразниха завзетите по-отрано македонски земи; но скоро те минаха в ръцете на въстаналото и недоволно от новата промяна население, което не позволи на нито един турчин да прекрачи в тия места.
Граничните български градове Кюстендил, Дупница и Самоков препълнени бяха с прокудени македонски синове и още много жадни за борба юнаци. Тука се навъртаха и македонските ветерани: Стоян войвода от Петричко, Дядо Илю, Дедо Тодор Паласкарев, Димитър Чакрев от Прилеп, Бабаджанов от Охрид, херцеговският войвода Пейко Павлович и смелят казак Калмиков. От тия калени в бойове бойци скоро се образуваха дружини, които и полетеха на помощ на своя брат в Македония.
Цялото Малешевско и Джумайско бе в ръцете на въстаниците. Напразно турците изпращаха едно след друго своите табури от Серес и Скопие за изтикването на волентирските дружини. Дружините, предвождани от смели и опитни водачи, при всяка среща обръщаха турския аскер в бегство. Нанесените поражения на цели табури при село Рибница, в Малешевско и в Креснишката клисура напълно осигуриха положението на въстаниците в тия места.
Между всички войводи и по ум, и по характер, и по юначество най-високо се беше издигнал Стоян войвода. За това и той беше избран за главен ръководител на движението.
Успехите на въстаниците и нанесените от тях поражения над турците прелъстиха и съседните околии. В началото на есента на 1879 г. (б.а Константин Кондов има предвид есента на 1878 г.) въстана и Разлога. Много цветущи български села в тая дивна котловина бидоха разорени. От село Баня и Драглища не остана камък на камък. При немание на достатъчно оръжие тук селяните приспособили своите коси, с които и защитавали челядта и имота си от развилнелите помаци.
Душата на въстанието Стоян войвода падна пронизан от подкупнически куршум. С неговата смърт угасна и въстанието. Към края на 1880 г. въстанието биде потъпкано и реда възстановен почти из всички непокорни околии. Българското население от тия места, поради турската свирепост, емигрира в България и се засели по Кюстендилско, Дупнишко, Самоковско, Пазарджишко, а некои дори по Казанлъшко, Кесаревско и Ловчанско."
На снимките:
1. Фотография на войводите (седнали от ляво на дясно) Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов и (прави от ляво на дясно) Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов на съвещание в Осоговския балкан. В дясно, от снимката е увеличено изображението на Константин Кондов.
2. Кондовъ, К. Заглавна страница на "Борбата на македонеца". Исторически очеркъ върху причинитѣ и развитието на революционното движение въ Македония. Габрово, Дружествена печатница „Заря“, 1903.
Коментари
Публикуване на коментар