PRZONE .INFO ИСТОРИЯ

                                    ХУСАР

През 1683 г. 200 000 войска под водачествота на Великият везир на османската империя е пред портите на Виена, а император Леополд считайки че градът е загубен „напуска“ столицата. Единствената надежда на обсадените в крепостта е свързана с армията, водена от полския крал Ян III Собиески, която обаче е много по-малка от войските, водени от везира, едва 70 000-80 000 войници, от които 3000 крилати хусари.

Терминът "хусар" се отнася до леката кавалерия, която е родена в Унгарското апостолско кралство, по време на крал, чиито корени са свързани с трансилванските земи: Матиаш Корвин.

Конкретното име въоръжение и облекло на тези войски са приети, в различни варианти, от всички леки кавалерийски полкове в Европа и извън нея. Ако разгледаме историческата приемственост, можем да считаме, че хусарите са наследници на средновековните рицари в процеса на промяна и модернизация на армията, прекарана след петнадесети век, когато тези елитни войници, рицарите, вече не намират място на бойното поле.

Историята на хусарите традиционно започва с Матиаш Корвин и завършва на бойните полета на Първата световна война. Първото споменаване на термина Хусар се появява през 1432 г. и се отнася до някои групи сръбски конници, привлечени на служба в армията на Януш Хуняди. В контекста, в който османската сила набира все повече и повече позиции на Балканите, Януш Хуняди се опита да събере под бойното си знаме всички засегнати от тази агресивна експанзия. Сръбските хусари са едни от тях и се оказват страшно оръжие в конфронтацията не само с османските спахии, но и с други кавалерийски войски на Запада. По-късно синът на Януш Хуняди, крал Матиаш Корвин, въвежда за постоянно тези войски в своята армия.

До 1914 г. във всяка европейска държава има поне по един полк лека кавалерия по модела на полските хусари. Въоръжението на хусарските войски варира според периода на развитие на въоръжението. Отначало са въоръжени със сабя (извит меч), (подобно на турския ятаган), копие, боздуган, дървен щит и лека кожена или желязна броня. От това оръжие единственото запазено и до днес е сабята. През 18 и 19 век хусарите носят, освен известната си сабя и един или два пистолета, и пушка.

Основната тактика за атака на тези подразделения е кавалерийският удар по вражеските позиции. Животът на такъв войник, особено в ерата на огнестрелните оръжия, не е бил никак лесен. По време на управлението на император Наполеон, когато хусарите на наполеоновата конница триумфират по бойните полета, всички гледат на тях, като на буйни, необуздани и безрасъдни личности. Дори императорът споделя, че е изненадан да срещне войник от тези войски, който е бил на повече от 30 години; учудването идва от факта, че те са тези които винаги се намират в сърцето на битката и имат много по-малки шансове за оцеляване. Хусарите на Наполеон са създали традиция, която илюстрира това тяхно безумие: сабраге - отваряне на бутилка шампанско със сабя преди атаката.

Въпреки че тези части са основен елемент в много армии, и често на тях се дължат победите в битките, които са водили, не можем да разглеждаме хусарите като елитни войски, в смисъла, който преследваме, с едно изключение - Полските хусари.

В продължение на 125 години, полските хусари нямат нито едно поражение.

Хусарските войски от Кралство Полша:
Първоначално въведени като войски от сръбски наемници от унгарското кралство, полските хусари се превръщат в последната тежка средновековна кавалерия. До обединението между Полша и Великото херцогство на Литва през 1569 г. хусарите са били само леки кавалерийски войски, съставени от наемници. Въпреки че има някои промени във въоръжението, истинската трансформация се случва, когато Стефан Батори застава начело на Полша. Бивш войвода на Трансилвания, той се включва в битките за трона на Полско-Литовската държава и в крайна сметка го печели. Той е и този, който реформира този армейски корпус, превръщайки го в наистина елитен, първоначално наречен Кралска гвардия.

Полските хусари притежават елементи както от тежката, така и от леката конница, като успяват да се наложат на бойното поле в продължение на почти 200 години. Първата битка, която те печелят е битката при Лубишев през 1577 г. и в продължение на 125 години насетне, те не са са загубили нито една от битките, в които са участвали. Несъмнено най-голямото и известно сражение, в което полските хусари участват, е битката при Виена през 1683. Тогава Ян III Собиески постига блестяща победа срещу Османската империя при Каленберг, близо до Виена, изправен пред повече от 150 000 османски войници със своята коалиционна армия, в центъра на която бяха нейните елитни войски: 3000-те крилати хусари. Битката започва в 4 часа сутринта, на 12 септември 1683г. Турците правят опит да се възползват от факта, че полските войски все още не са готови за битка и предприемат атака. Боят продължава над 12 часа, като през това време османците губят няколко ключови позиции, а до обяд все още не е ясно какъв ще бъде резултатът от битката. Кара Мустафа се надява, че изпратените от него 5000 „инженери“ (миньори) ще успеят да подкопаят и разрушат стените на Виена и османците ще влязат в града. Мините, които те залагат обаче са открити от защитниците и своевременно обезвредени. Към 16:00 ч. Полската пехота успява да окупира село Герстхоф, което може да служи като изходен пункт за атаката на крилатите хусари, срещу османците а след по-малко от час и половина Ян Собиески влиза в изоставената палатка на великия везир, а османската армия се оттегля в безредие към унгарския град Дьор, на повече от 100 км.

Превъзходството на тези войски е доказано и по други поводи. Например в битката при Клушино (сега Смоленска област, Р.Ф), През 1610 г., срещу руснаците. Въпреки че полската армия е 5 пъти по-малка от руската, присъствието на хусарите решава изхода от боя.
Битката при Клушино - 4ти юли, 1610 г.
5 500 полски крилати хусари разгромяват 30 000 руснаци и 5 000 наемници, след като първо щурмуват позициите, в които по-многочисления враг се е окопал 10 пъти, след това разбиват руската кавалерийска контра атака, а накрая прегазват пехотните формации на армията на Василий Шуйски. Общо, поляците и 400-те казаци, които ги подкрепят губят ок. 400 души, докато руските загуби са над 5000.

Името крилати хусари идва от факта, че на гърба на бронята им е монтирана дървена рамка, върху която са закрепени пера от орел, лебед, гъска или дори от щраус, ярко оцветени, които по време на ездата се движат като крила. Има няколко теории за използването на тези рамки от пера. Най-известното е, че хусарите носят крила, защото издават силен шум, което създава усещане че бойната е по-голяма, отколкото е в действителност, а също така плаи конете на врага. Други смятат, че тази техника е разработена така, че жребците им да са свикнали на силни звуци и да не се страхуват от звуците (шума) на битката.

След реформата на Стефан Батори в хоронгвите на крилатите хусари вече не се приемат наемници а те се формират единствено от благородници. Полският хусар успешно комбинира оръжията на средновековния рицар с оръжията на войниците от началото на модерния период. Също така, за разлика от западния рицар, който винаги е презирал лъка и стрелите, хусарите не се притесняват да притежават и използват нито арбалета, нито лъка със стрели по татарски. В допълнение към дългото копие хусарят носи сабя, между два и шест пистолета, пушка и боздуган или брадва.

Горната част на бронята е подобна на тази на средновековните рицари, но за облекчение при ездата, от кръста надолу, се предпочитат по-малко защитни елементи, изработени от метал. В сравнение с тежката кавалерия от периода на средновековието, бронята на крилат хусар не тежи повече от 15 килограма, което позволява на ездача да има много по-висока скорост и гъвкавост..

Основната бойна техника е средновековният кавалерийската атака. Хусарите разработват тактика за максимално увеличаване на ефекта от атаката си, като в началото тя започва бавно, те са разпръснати а когато се доближат до противника, ускоряват скоростта и сгъстяват своят строй, така че ударът, който те нанасят е опустошителен за вражеските редици и предизвиква разкъсване на тяхната отбрана.

С еволюцията на огнестрелното оръжие от началото на 18 век и насетне, ролята на крилата конница на бойното поле започва да намалява, като с изчезването на полската държава през втората половина на осемнадесети век идва и техният край. В днешно време имиджът на тези елитни военни формирования вдъхновява не само много филми и романи, но и полската армия; тя решава да използва стилизиран образ на крилатия хусар като емблема на Първа полска бронирана дивизия (1. Polska Dywizja Pancerna), създадена в разгара на битката по време на Втората световна война, през 1942 г., в Шотландия, от доброволци от Полша. Тази дивизия се бори активно и с успех в битките в Нормандия и Холандия, като по този начин допринася за поражението на нацистка Германия във втората световна война.

+9

Всички реак