Публикации

Изображение
  Константин Николов Кондов "Роден съм на 24.11.1874 г. в гр.Прилеп (Македония) от родители чисти българи. Баща ми Никола К.Кондов е син на Костадин Илиев Стоянов. Те всички, на времето са били едни от най-заможните граждани на гр.Прилеп и в околията. Ползвали се с уважение и с почит от цялото население поради щедростта и благодеянията, които са вършили и заради застъпничеството и влиянието, което са имали пред "Прилепския войвода", както преди 60 - 70 години се е именувал прилепския каймакамин. А майка ми Елисавета е дъщеря на Димитър (Даме) Лепавцов, който е заемал живо участие в черковно-училищните борби на Прилепската община с гръцките владици и е бил делегат на народния събор в Цариград през 1870 г. при учредяването на Българската Екзархия." Така започва своите "Спомени" войводата на ВМОК и ВМОРО Константин Николов Кондов (1874-1929) с псевдоними Атанас Петров и Иван Великов Стойков. Ако не сте чували за тази удивителна личност, време е да попълните п...
Изображение
  106 години от тържественото влизане на българската и немската армия в Букурещ, с което Румъния е извадена от Първата световна война. Генерал Жеков припомня в заповедта, че по този начин България е достойно отмъстена за нахлуването през незащитената и територия през 1913 г., докато воюва с доскорошните си съюзници. Генерал-майор Стефан Нерезов издава заповед за коректно отношение към населението в завоюваните румънски територии. Ето какво пише за този ден писателят фронтовак Георги Ст. Георгиев в книгата си "Един от първа дивизия": "Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве! Марширува като на парад през целия Букурещ нашата Първата, Желязната, Шопската дивизия. Вижте сега българския войник. Той може да няма гащи, но победи! Той може да носи скъсани панталони, но победи! Той може да мъкне смачкан шинел, но победи! Гащите се купуват, панталоните се закърпват, шинелът се изглажда ....славата не се купува, честта не се закърпва, поражението не се изглажда! Вижте сега бълг...
Изображение
  ЗА МОРАЛА И ЕТИКАТА - ПО ПОВОД СМЪРТТА НА СТЕФАН ДАНАИЛОВ Смъртта на Стефан Данаилов за кой ли път отприщи низките ни балкански страсти . За някой се оказа комунист , за друг посредствен - въобще цялата гама от епитети , на които е способен българския език . А той е само българин . Един от нас , който по- старите поколения израснаха с дуета му с Григор Вачков . Тогава не ни интересуваше , че е комунист . Той беше нашия Джеймс Бонд , който безстрашно бягаше или побеждаваше злодея Велински . Стефан Данаилов за мен е един символ , какъвто например от по- ново време беше Трифон Иванов . Спомням си как щяхме да строшим квартирата от викове на радост с колегата ми , когато гледахме мача в Кардиф между Уелс и България . Победа за която принос имаше Трифон , но не за нещо друго се радвахме , а защото успешно се противопоставихме на големите във футбола и това ни караше да се чувствуваме българи . Междувпрочем сълзите на големия Ицо на бенефиса му са повече от красноречиви . Същото изп...
  " Ценовизмът в параисторията Христо Христозов   Един мой текст за Ценов, който с пълна сила се отнася за всички останали "герои на нашето време" - Серафимов, Гилев, Тренев, Пасков, адвокатите Иван Стоянов и много други: "Ценовизмът в параисторията В сблъсъка история vs параистория виждаме как историческата наука решително губи от параисторическата вяра. Автохтонският прозелитизъм пуска здрави корени. В едно изследване на стадния инстинкт се казва, че тълпата следва не този който е прав, а този който е най-убеден в правотата си. Затова ценовизмът ще печели нови позиции, защото проповедниците му го защитават с религиозен плам без оглед на използваните методи, които варират от аргументи към личността до политизиране (т. е. всички познати прийоми за очерняне на опонента, апелиране към чувствата на слушателите/читателите, подмяна на темата чрез политизирането й, и всякакви други евтини манипулации, недоказващи нищо, но импониращи на чувствата на неофитите). И...
Изображение
  ЖИТЕЛИТЕ НА СЕЛО ЦАПАРИ ПОГРЕБВАТ В ЦЪРКВАТА СИ ЗАГИНАЛИТЕ 20 ГОДИШНИ ОФИЦЕРИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ КАТО СВОИ СИНОВЕ Панихида на Задушница пред паметниците на 7-те български офицери през 1917 г. в двора на църквата в с. Цапари, Битолско. 📜В мразовития ноемврийски ден на Архангелова Задушница през 1917 г. местният свещеник в присъствието на жителите на село Цапари отслужва панихида за упокой душите на българските офицери. В двора на църквата „Свети Георги” гробовете са грижливо поддържани и са поставени възпоменателните им паметници. Една уникална снимка в една уникална българска история в този край. В неравната битка срещу 3 френски дивизии при върховете кота 1248, северозападно от Битоля и „Червената стена”, останала в историята като „Македонската Шипка” войниците от 6-а пехотна Бдинска дивизия не са сами. Местното население оказва безграничната си подкрепа през героичните месеци април и май на 1917 г. Жителите на Цапари, снабдяващи армията с храна и вода, прибират телата на ...
Изображение
  На 5 ноември 1885 г. започва Битката при Сливница. Това е най-голямото сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 година. Сръбско-българската война започва на 2 ноември стар стил 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. По това време Русия, която подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори защото не подкрепя Съединението. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните малки балкански държави, тъй като с присъединяването на Румелия Княжеството удвояв...
Изображение
 ЕЗИКЪТ НА ТРАКИТЕ  ГЕОРГИ ТОДОРОВ „Езикът на траките се включва към т.нар. индоевропейски езици, на които говорели повечето древни европейски народи. Това е доказано още в края на ХIХ в. от Вилхелм Томашек, който пръв събрал и проучил известните от писмените извори имена на тракийски племена, богове и хора, растения и животни, градове и села, планини и проходи, извори, реки и езера. Сред неговите следовници през отминалия вече век безпорният ерудит бе българският академик Димитър Дечев, публикувал през 1949 г. своята книга за „тракийските езикови остатъци“. Най-известният текст на тракийски език, но написан с гръцки букви, се намира върху златния пръстен от V в. пр. Хр., открит при с. Езерово (Първомайско); за съжаление този надпис и до днес не се смята за окончателно разчетен. И тук, и в други известни надписи на тракийски език е използувана древногръцката азбука, защото траките не са създали писменост за своя език, а използували елинската, подобно на останали...