PRZONE .INFO ИСТОРИЯ

 Португалска Индия: от пътуването на Васко да Гама до колониална Гоа

Днес Гоа е един от най -популярните индийски курорти. Някой идва тук заради банална почивка на плажа, някой е по -заинтересован да се докосне до културата на Индия, макар и в нейния „туристически“ вариант. Междувременно тази територия има наситена със събития и в много отношения уникална история. В края на краищата именно тук португалците през 16 век правят опити да проникнат в индийския субконтинент, като се стремят да се закрепят в Южна Азия и да утвърдят своето господство в Индийския океан. Времената се променят. Съвременна Португалия е малка европейска държава, която не играе съществена роля в световната политика. Но преди пет века тя беше най -голямата морска сила, споделяйки водеща позиция с Испания в колониалните завоевания в южните морета.

Португалска морска експанзия

Една от причините, които накараха Португалия да се разшири в отвъдморските земи, беше малката площ на държавата, която ограничаваше икономическото и социално-демографското развитие на страната. Португалия имаше сухопътна граница само с по -силна Испания, с която тя просто не можеше да се конкурира в опитите за разширяване на своята територия. От друга страна, апетитите на португалския политически и икономически елит през XV-XVI век. са се увеличили значително. Осъзнавайки, че единственият начин да се трансформира страната в силна държава със сериозни позиции в световната политика и икономика е разширяването по море с установяването на монопол в търговията с определени стоки и създаването на крепости и колонии в регионите, най -значими за чужбина търговия, португалският елит започна да подготвя експедиции в търсене на морски път към Индия. Началото на португалските колониални завоевания се свързва с името на принц Енрике (1394-1460), който влиза в историята като Хенри Мореплавателят.

С неговото пряко участие през 1415 г. е взета Сеута - важен търговски и културен център на Северна Африка, който по това време е част от мароканската държава Ватасиди. Победата на португалските войски над мароканците отвори страницата на вековната колониална експанзия на Португалия в южните морета. Първо, за Португалия завладяването на Сеута имаше сакрален смисъл, тъй като в тази битка християнският свят, с който Лисабон се олицетворява, победи мюсюлманите от Северна Африка, които до неотдавна бяха  доминирали толкова дълго на Иберийския полуостров. Второ, появата на форпост на територията на съвременно Мароко отвори пътя на португалския флот към южните морета. Всъщност именно превземането на Сеута бележи началото на ерата на колониалните завоевания, в която след Португалия и Испания участват почти всички повече или по -малко развити европейски държави.

След превземането на Сеута,  с изпращането на португалски експедиции започва  търсене на морски път към Индия, водещ и заобикаляйки африканския континент. От 1419 г. Хенрих Мореплавателят ръководи португалските кораби, които постепенно напредват на юг и юг. Азорските острови, островите Мадейра, островите Кабо Верде са първите в списъка за придобиване от  португалската корона. На западноафриканското крайбрежие започва създаването на португалски постове, които почти веднага отварят  такъв доходоносен източник на доход като търговията с роби. „Живата  стока“ първоначално е била изнасяна за Европа. През 1452 г. Никола V, тогавашният папа, упълномощава португалската корона със специална була за колониална експанзия в Африка и търговията с роби. До края на 15 -ти век обаче не се наблюдават по -големи промени в напредването на Португалия по морския път към Индия. Настъпи известен застой: първо, поражението при Танжер през 1437 г., което португалските войски претърпяват от армията на мароканския султан, и второ, смъртта през 1460 г. на Хенри Мореплавател, който дълго време беше ключова фигура в организация на морските експедиции на португалската корона. Въпреки това, в края на XV-XVI век. Португалските военноморски експедиции в южните морета отново се засилиха. През 1488 г. Бартоломеу Диас открива нос Добра надежда, първоначално наречен Носът на Бурята. Това беше сериозен напредък на португалците към откриването на морския път към Индия, тъй като 9 години по -късно - през 1497 г. - друг португалски мореплавател Васко да Гама все пак заобиколи нос Добра надежда.

Експедицията на Васко да Гама наруши търговския и политически ред, съществувал няколко века в Индийския океан. По това време на източноафриканския бряг, на територията на съвременен Мозамбик, Танзания, Кения, Сомалия имаше мюсюлмански султанати, които поддържаха близки отношения с арабския свят. Трансокеанска търговия се осъществява между източноафриканското крайбрежие, пристанищата на Персийския залив и Западна Индия. Естествено, внезапното появяване тук на такъв нов и много опасен фактор като европейските моряци не предизвика положителна реакция от местните мюсюлмански управници. Особено,като се има предвид фактът, че търговските пътища в Индийския океан през разглеждания период се контролират от арабски търговци от Мускат и Ормуз, които не искат да видят нови съперници в своята сфера на влияние.

Флотът на Васко да Гама стреля по селища на брега на съвременен Мозамбик, в района на Момбаса (съвременна Кения), превзема и ограбва арабски търговски кораб, като задържа около 30 арабски моряци. Въпреки това, в град Малинди, чийто шейх беше във враждебни отношения с владетеля на Момбаса, Васко да Гама получи добър прием. Освен това тук той намери опитен арабски пилот, който преведе кораба си през Индийския океан. На 20 май 1498 г. корабите на флотилията Васко да Гама се приближиха до индийския град Каликут на брега на Малабар (сега град Кожикоде, щата Керала, Югозападна Индия). Първоначално Васко да Гама е посрещнат с чест от местния владетел, който носи титлата „Заморин“. Заморин Каликут провежда парад от три хиляди войници в чест на пристигащите европейци. Скоро обаче Заморин се разочарова от португалския пратеник, което беше продиктувано , първо, от влиянието на арабските търговци, и второ, от недоволството от подаръците и стоките, донесени от Европа за продажба. Европейският мореплавател действаше в духа на обикновен пират - отплавайки от Каликут, португалците отвлякоха около двадесет местни рибари с цел да ги превърнат в роби.

Каликутско-португалски войни

Независимо от това, пътуването на Васко да Гама постига целта си - открива  морски път до Индия. Стоките, донесени в Португалия, бяха в пъти по -високи от разходите  на Лисабон за оборудването на експедицията. Оставаше да затвърди влиянието си в Индийския океан, върху което португалското правителство съсредоточи усилията си през първото десетилетие на 16 век. През 1500 г. последва плаването на 2 -ра индийска армада на Португалия под командването на Педро Алварис Кабрал. На 9 март 1500 г. Кабрал, начело на флотилия от 13 кораба и 1200 моряци и войници, отплава от Лисабон, но губи пътя си и достига до бреговете на съвременна Бразилия. На 24 април 1500 г. той слиза на бразилското крайбрежие и обявява крайбрежната ивица за португалска територия, наречена Вера Крус. След като изпрати един от капитаните в Лисабон с спешна пратка до краля за откриването на ново отвъдморско владение, Кабрал възобнови морския път към Индия. През септември 1500 г. флотът на Кабрал пристига в Каликут. Тук управлява нов Заморин - Манивикраман Раджа, който приема подаръци от португалския крал и дава разрешение да създаде португалски търговски пункт на брега на Малабар. Така се появява първият португалски аванпост на територията на индийския субконтинент.

Португалска Индия: от пътуването на Васко да Гама до колониалната Гоа

Създаването на португалски търговски пункт в Каликут обаче беше изключително негативно прието от местните арабски търговци, които преди това контролираха цялата индийска трансокеанска търговия. Те започнаха да използват тактики за саботаж и португалците не успяха да натоварят напълно корабите със стоки, които да бъдат изпратени в Лисабон. В отговор на 17 декември Кабрал залови арабски кораб с подправки, който щеше да отплава от Каликут до Джеда. Реакцията на арабските търговци последва веднага - тълпа араби и местни жители нападнаха търговския пункт. Убити от 50 до 70 (според различни източници) португалци, останалите успяха да избягат и избягаха до португалските кораби, стоящи в пристанището. В знак на отмъщение Кабрал превзема десет арабски кораба в пристанището на Каликут, убива всички търговци и моряци на корабите. Стоките на корабите са иззети от португалците, а самите арабски кораби са изгорени. След това португалската флотилия открива огън от морето по Каликут. Обстрелът продължил  цял ден и в резултат на наказателните действия били  убити най -малко около шестстотин местни жители

На 24 декември 1500 г., след като завърши наказателната операция в Каликут, Кабрал отплавал  към Кочин (сега - щата Керала, Югозападна Индия). Тук на индийското крайбрежие е създаден нов португалски търговски пункт. Прави впечатление, че от началото на нашата ера в Кочин е имало доста активна общност от местни евреи от Кочин - потомци на имигранти от Близкия изток, които частично се асимилират с местното население и преминават към специален език, наречен юдео -малаялам, който е юдаизирана версия на дравидийския малаяламски език. Откриването на португалски търговски пункт на брега на Малабар доведе до появата тук на европейски, по -точно пиренейски евреи - евреи -сефардци, бягащи от преследване в Португалия и Испания. След като установяват контакти с местната общност, която ги нарича „parjeshi“ - „чужденци“, сефардците също започват да играят важна роля в морската търговия с Португалия.

Откриването на търговския пункт в Кочин беше последвано от разширяване на португалската колониална експанзия в Индийския океан. През 1502 г. португалският крал Мануел изпраща втора експедиция в Индия под командването на Васко да Гама. На 10 февруари 1502 г. 20 кораба напуснаха Лисабон. Този път Васко да Гама постъпи още по -грубо по отношение на арабските търговци, тъй като той бил изправен пред целта да възпрепятства трансокеанската търговия на арабите по всички възможни начини. Португалците създават крепости в Софал и Мозамбик, покоряват емира на Килва, а също така унищожават арабски кораб с поклонници мюсюлмани на борда. През октомври 1502 г. армадата на да Гама пристига в Индия. Вторият португалски търговски пункт на брега на Малабар е основан в Кананур. Тогава Васко да Гама продължи войната, започнала от Кабрал срещу Заморина  на Каликут. Португалската флотилия стреля по града с морски оръдия, превръщайки го в руини. Заловените индийци били  обесени на мачтите, а на някои бяха отрязани ръцете, краката и главите,  така  изпращайки разчленените тела на смърт. Заморинът избра да избяга от града. Флотилата на Заморина, събрана с помощта на арабски търговци, почти веднага беше унищожена от португалците, чиито кораби бяха оборудвани с артилерия.

Така началото на португалското присъствие в Индия веднага бе белязано от война с местната държава Каликут и насилие срещу цивилни. Независимо от това, раджата от други малабарски градове, които съперничат на Каликутския замор, предпочитат да си сътрудничат с португалците, позволявайки им да изградят своите търговски пунктове и да извършват търговия по крайбрежието. В същото време португалците също си създадоха мощни врагове в лицето на арабски търговци, които преди това имаха почти монополни позиции в трансокеанската търговия с подправки и други оскъдни стоки, доставяни от островите на малайския архипелаг и от Индия до пристанищата на Персийски залив. През 1505 г. португалският крал Мануел установява длъжността вицекрал на Индия. Така Португалия всъщност декларира правото си да притежава най -важните пристанища на западното крайбрежие на Индустан.

Франсиско де Алмейда (1450-1510) става първият индийски вицекрал. Васко да Гама беше женен за неговата сестра , а самият ди Алмейда принадлежеше към най -благородното португалско аристократично семейство, което датира от херцозите на Кадавал. Младостта на Ди Алмейда е преминала във войни с мароканците. През март 1505 г., начело на флотилия от 21 кораба, той е изпратен в Индия, в която крал Мануел го назначава за вицекрал. Алмейда започва системното установяване на португалското управление на индийското крайбрежие, създавайки редица укрепени крепости в Кананур и Анджадив, както и на източноафриканския бряг в Килва. Сред „разрушителните“ действия на Алмейда -са обстрелването на Момбаса и Занзибар, унищожаването на арабски търговски пунктове в Източна Африка.

Португалско-египетска морска война

Политиката на Португалия в Индия и присъствието на португалците в Индийския океан допринесоха за нарастването на антипортугалските настроения в мюсюлманския свят. Арабските търговци, чиито финансови интереси са пряко засегнати от действията на португалските завоеватели, се оплакват от поведението на „франките“ спрямо мюсюлманските владетели в Близкия изток, като обръщат специално внимание на голямата опасност от самия факт на утвърждаването  на християните в региона за исляма и ислямския свят. От друга страна, Османската империя и Египетският мамелюкски султанат, през които преминават основните потоци от търговия с подправки и други оскъдни стоки от южните страни до появата на португалците в Индийския океан, също претърпяват значителни загуби поради действията на Португалия.

Венеция също е на страната на турците и мамелюците. Тази италианска търговска република, която играе важна роля в средиземноморската търговия, също беше в близък контакт с мюсюлманския свят и беше една от връзките във веригата на доставки на отвъдморски стоки от Индия до Европа през Египет и Мала Азия. Следователно венецианските търговски кръгове, които не смееха да влязат в открит конфликт с Португалия, още повече се страхуваха да се карат с католическия свят като цяло, се представяха  за поддръжници на мюсюлманите, като действаха чрез скрито влияние върху турските и египетските султани. Освен това Венеция предоставя финансова и техническа помощ на египетските мамелюци при създаването и оборудването на военен флот.

Египетските мамелюци са първите сред мюсюлманските владетели в Близкия изток, които реагират на португалското поведение. През 1504 г. султан Кансух ал-Гаури поиска папата незабавно да повлияе на португалските военноморски и търговски дейности в Индийския океан. В случай, че папата не подкрепи султана и не окаже натиск върху Лисабон, султанът обеща да започне преследване на коптската християнска общност в Египет, а след това да унищожи християнските манастири и църкви в Палестина. За по -голяма убедителност начело на посолството е назначен игуменът на Синайския манастир. В същото време венецианското посолство на Франческо Телди посети Кайро, което посъветва султан Кансух ал-Гаури да прекъсне търговските и дипломатическите отношения с португалците и да влезе във военен съюз с индийските владетели, пострадали от действията на португалската армада , предимно със Заморита на Каликут.

През следващата 1505 г. султан Кансух ал-Гаури, следвайки съветите на венецианското посолство и арабските търговци, създава експедиционен флот срещу португалците. С помощта на Османската империя и Венеция е оборудвана флотилия под командването на Амир Хюсеин ал-Курди. Конструкцията на корабите е осигурена от венециански търговци, които доставят дървен материал от Черноморския регион до Александрия. След това дървеният материал се транспортира с карвани  до Суец, където се строят кораби под ръководството на венециански специалисти. Първоначално флотилията се състояла  от шест големи кораба и шест галери с 1500 войници на борда. В щабът  на Амир ал-Курди, който е бил и  губернатор на Джеда, е бил и посланикът на Заморин Каликут Мехмед Маркар. През ноември 1505 г. флотът отплава от Суец за Джеда, а след това за Аден. Тук трябва да се отбележи, че мамелюците, които бяха силни в кавалерийските битки, никога не се отличаваха със склонност към навигация и слабо разбираха военноморските дела, следователно, без участието на венециански съветници и инженери, създаването на мамелюкски флот едва ли би било възможно.

Междувременно през март 1506 г. флотът на Каликут е победен от португалците в  пристанището в Кананур. След това войските на Каликут предприемат сухопътна атака срещу Кананур, но в продължение на четири месеца не могат да превземат града, след което нападението е отблъснато с помощта на португалската ескадра, пристигнала навреме от остров Сокотра. През 1507 г. мамелюкският флот на Амир ал-Курди се премества на помощ на Каликут. В съюз с мамелюците действа султанът от Гуджарат, притежаващ най -големия флот в Западна Индия, командван от управителя на град Диу Мамлюк Малик Аяз. Причините за влизането на султаната Гуджарат във войната с португалците също бяха очевидни - султанът провеждаше основната търговия през Египет и Османската империя, а появата на португалския флот в Индийския океан намаляваше  финансовото му състояние и неговото съществуване.

През март 1508 г. в залива Чаула флотилията на египетския мамелюк и султаната Гуджарат влезе в битка с португалския флот, командван от Луренсо де Алмейда, син на първия вицекрал на Индия, Франсиско де Алмейда. Голямата морска битка продължила  два дни. Тъй като мамелюците и гуджаратите численно и по кораби и моряци били повече от португалците , резултатът от битката бил предрешен . Португалският флагман, командван от Lourenço de Almeida, бил  потопен на входа на залива Chaula. Португалия  претърпява съкрушително поражение. От 8 -те португалски кораба, участвали в морската битка, само два успели  да избягат. Флотилията на Мамелюк-Гуджарат се върнала  в пристанището на Диу. Португалците обаче не изоставят по -нататъшните си планове за завладяване на Индия. Нещо повече, става въпрос на чест да отмъсти на вицекрала Франсиско де Алмейда, тъй като синът му Лорънс загива в битката при Чаула.

На 3 февруари 1509 г. близо до град Диу се провежда повторна морска битка на португалската армада срещу египетско-индийския флот на мамелюкския султанат, султаната Гуджарат и Заморина  на Каликут. Португалският флот е командван лично от вицекрал Франсиско де Алмейда. Този път португалските каравели, оборудвани с артилерия, успяха да победят египетско-индийската коалиция. Мамелюците бяха победени. Искайки да отмъсти за смъртта на сина си, Франсиско де Алмейда заповядва да обеси всички пленници измежду моряците от Мамелюк, Гуджарат и Каликут. Победата в битката при Диу ефективно постави основните морски пътища в Индийския океан под контрола на португалския флот. След победата край бреговете на Индия, португалците решиха да преминат към по -нататъшни действия за премахване на арабското влияние в региона.

През ноември 1509 г. Франсиско де Алмейда, който бе поставен на  поста вицекрал  прехвърли правомощията на новия вицекрал, Алфонсо де Албукерке и  замина за Португалия. В района на днешния Кейптаун край бреговете на Южна Африка, португалски кораби акостираха в залива Table Mountain. На 1 март 1510 г. отряд, воден от дьо Алмейда, тръгва да попълва запасите от питейна вода, но е нападнат от местни местни жители - хотентоти. В сблъсъка е убит шестдесетгодишният първи вицекрал на португалската Индия.

Създаване на португалска Индия

Афонсо де Албукерке (1453-1515), който наследява Алмейда като вицекрал на португалската Индия, също произхожда от знатно португалско семейство. Неговият дядо и прадядо по бащина линия са били първи секретари на португалските крале Жоао I и Дуарте I, а дядо му по майчина линия е бил адмирал на португалския флот. От ранна възраст Албакърки започва да служи в португалската армия и флот, участва в северноафриканските кампании, при превземането на Танжер и Асила. Тогава той участва в експедицията до Кочин, през 1506 г. участва в експедицията на Трищан да Куня. През август 1507 г. Албакърки основава португалска крепост на остров Сокотра, а след това директно ръководи нападението и превземането на остров Ормуз, стратегическа точка на входа на Персийския залив, господството над което дава на португалците неограничени възможности за установяване техният контрол върху търговията в Индийския океан и върху търговията между Индия и Близкия изток, осъществяван през пристанищата на Персийския залив.

През 1510 г. това е Афонсо де Албукерке  ръководи следващата голяма колониална операция на Португалия на територията на индийския субконтинент - завладяването на Гоа. Гоа бил  голям град на западния бряг на Индустан, доста северно от португалските търговски пунктове по крайбрежието на Малабар. Към описаното време Гоа е контролирана от Юсуф Адил-Шах, който по-късно става основател на Биджапурския султанат. Португалската атака срещу Гоа беше предшествана от призив за помощ от местни индуси, които не бяха доволни от мюсюлманското управление в града и региона. Индуистките раджи отдавна враждували  с мюсюлманските султани и възприемали португалците като желани съюзници в борбата с дългогодишен враг.

Раджа Тимарусу, който по -рано управляваше в Гоа, но беше изгонен оттам от мюсюлманските владетели, се надяваше да възвърне властта си над града с помощта на португалските войски. На 13 февруари на съвета на капитаните на португалския флот беше решено да щурмува Гоа, а на 28 февруари португалските кораби навлязоха в устието на река Мандови. На първо място, португалците завземат Форт Панджим, чийто гарнизон не оказва съпротива на завоевателите. След превземането на Панджим мюсюлманското население напуска Гоа, а индусите се срещат с португалците и тържествено връчват ключовете на града на вицекраля  Албакърки. Адмирал Антонио ди Нороня е назначен за комендант на Гоа.

Радостта от лесното и почти безкръвно завладяване на такъв голям град обаче беше преждевременна. Юсуф Адил-Шах, начело на 60-хилядна мюсюлманска армия, се приближи до Гоа на 17 май. Той предлага на португалците всеки друг град в замяна на Гоа, но Албакърки отказва както предложението на Адил Шах, така и съветите на неговите капитани, които предлагат да се оттеглят към корабите. Въпреки това скоро стана ясно, че капитаните са прави и срещу 60-хилядната армия четите на Албакърки няма да могат да удържат Гоа. Вицекралът нарежда на португалските войски да се оттеглят към корабите и на 30 май унищожава  арсенала на града. В същото време 150 заложници от мюсюлманското население на Гоа бяха екзекутирани. В продължение на три месеца португалският флот стоял  в залива, тъй като лошото време не му позволило да излезе  в морето.

На 15 август флотът на Албакърки най -накрая напусна залива Гоа. По това време 4 португалски кораба дойдоха тук под командването на Диого Мендес де Васкончелос. Малко по -късно Раджа Тимарус предложи отново да атакува Гоа, обявявайки изтеглянето на войските на Адил Шах от града. Когато под командването на Албакърки имаше 14 португалски кораба и 1500 войници и офицери, както и кораби от Малабар и 300 войници от Раджа Тимарус, през ноември 1510 г. вицекралът отново реши да атакува Гоа. По това време Адил Шах наистина е напуснал Гоа и в града е разположен гарнизон от 4000 турски и персийски наемници. На 25 ноември португалските войски предприемат атака срещу Гоа, разделяйки се на три колони. През деня португалците успели  да потушат съпротивата на защитниците на града, след което Гоа падна.

Въпреки факта, че кралят на Португалия Мануел дълго време не одобрява превземането на Гоа, съветът на благородниците  излезе в подкрепа на този акт на вицекраля  Албакърки. Завладяването на Гоа е от основно значение за португалското присъствие в Индия. Първо, Португалия не само разшири присъствието си в Индия, но и го издигна на качествено ново ниво - вместо предишната политика за създаване на търговски пунктове, започна политиката на колониално завладяване. Второ, Гоа като търговски и политически център в региона имаше голямо значение, което също имаше положителен ефект върху нарастването на португалското влияние в Индийския океан. И накрая, именно Гоа стана административен и военен център на португалското колониално завладяване в Южна Азия. Всъщност, с превземането на Гоа започва историята на европейската колонизация на Индустан - това е колонизация, а не търговско -икономическото присъствие и единични наказателни операции, които се провеждат преди, по време на експедициите на Васко да Гама и Педро Кабрал.

Гоа - „португалски рай“ в Индия

Португалците всъщност построиха нов град в Гоа, който се превърна в крепост на португалското и католическо влияние в региона. Освен укрепления, тук са построени католически църкви и училища. Португалските власти насърчават политиката на културна асимилация на местното население, главно чрез преминаване към католическата вяра, но и чрез сключване на смесени бракове. В резултат на това в града се образува значителна прослойка от португалско-индийски метиси. За разлика от същите чернокожи или мулати в английските или френските колонии, португалско-индийските метиси и индианците, приели католицизма, не бяха подложени на сериозна дискриминация в Гоа. Те имаха възможност да продължат духовна или военна кариера, да не говорим за търговия или промишлена дейност.Вицекрал Афонсо де Албукерке започна политика насърчаваща масовите смесени бракове на португалци с местни жени. Именно той, унищожавайки мъжката част от мюсюлманското население на Гоа и околните райони (индусите не бяха унищожени), даде вдовиците на убитите индийски мюсюлмани на  войниците на португалската експедиция и войски. В същото време жените били кръщавани в католически обряд . Войниците получили  парцели земя и по този начин в Гоа се образува слой от местното население, възпитано в португалската култура и изповядващо католицизъм, но адаптирано към южноазиатските климатични условия и начина на живот на индийското общество.

Именно в Гоа португалците „тестваха“ онези политически и административни модели, които впоследствие бяха приложени в други региони на Южна и Югоизточна Азия при създаването на португалски колонии там. Тук трябва да се отбележи, че за разлика от африканските или американските колонии, в Индия португалците са изправени пред древна и силно развита цивилизация, която има свои богати традиции на управление и уникална религиозна култура. Естествено беше необходимо и разработването на такъв модел на управление, което би позволило да се запази португалското господство в този далечен регион, заобиколен от многомилионно индийско население. Безспорното придобиване от  португалците на  съществуващите  търговски пътища, установени в продължение на много векове, свързващи Гоа със страните от Югоизточна Азия, Персийския залив и Арабския полуостров и Източна Африка. Съответно, голям брой опитни и обучени търговци, моряци и специалисти по корабостроене живеят в Гоа, което също не може да не бъде използвано от португалците при по -нататъшното разширяване на тяхното колониално управление в региона.

Дълго време португалците не бързаха да изоставят административната система, създадена в предколониалния период, тъй като отговаряше на реалните нужди на местната икономика.

Въпреки факта, че през 17 -ти век колониалната експанзия на Португалия в Индийския океан значително намалява, включително поради навлизането в  бойното поле за отвъдморски територии и доминирането на нови играчи в морската търговия - Холандия и Англия, редица индийски територии бяха под контрола на португалските колониални власти в продължение на няколко века. Гоа, Дадра и Нагар Хавели, Даман и Диу продължават да бъдат португалски колонии дори след като Британска Индия получава независимост, разделяйки се на две държави - Индия и Пакистан. Едва през 1961 г. тези територии са окупирани от индийски войски.

Нашествието на индийските войски на територията на португалските колонии е последният етап от национално -освободителната борба на местното население, която се засилва след провъзгласяването на независимостта на Индия. През 1946-1961г. в Гоа периодично се организират протести срещу португалското управление. Португалия отказва да прехвърли своите територии на индийското правителство, като твърди, че те не са колонии, а са част от португалската държава и са основани, когато Република Индия не е съществувала като такава. В отговор индийските активисти започнаха нападения срещу португалската администрация. През 1954 г. индийците  всъщност завземат територията на Дадру и Нагар Хавели на брега на Гуджарат, но португалците успяват да запазят контрола над Гоа за още седем години.

Португалският диктатор Салазар не беше готов да отстъпи колонията на индийското правителство, което предполага възможността за въоръжена съпротива срещу опитите за анексиране. В края на 1955 г. в Индия е разположен португалски контингент от колониални войски с обща численост от 8000 войници (включително португалски, мозамбикски и индийски войници и офицери). Те включват 7 000 военнослужещи, 250 моряци, 600 полицаи и 250 служители на данъчна полиция, служещи в Гоа и Даман и Диу. Естествено, този военен контингент беше твърде малък, за да осигури пълноценна съпротива срещу действията на индийските въоръжени сили. На 11 декември 1961 г. индийската армия, подкрепена от ВВС и ВМС, атакува Гоа. На 19 декември 1961 г. губернаторът на Гоа генерал Мануел Антонио Васала и Силва подписва акта за капитулация. Въпреки това, до 1974 г. Португалия продължава да счита Гоа, Даман и Диу и Дадру и Нагар Хавели за свои законни територии и  само преди четиридесет години окончателно признава суверенитета на Индия над тях.
Автор:
Иля Полонски