ТРИФОН  ЗАРЕЗАН


      АЗ ПРАЗНУВАМ ТРИФОН ЗАРЕЗАН – ДА НИ Е ЧЕСТИТ . ЕДНО Е ВЯРНО ТОВА Е ОСТАТЪК ОТ НЕХРИСТИЯНСКОТО НИ МИНАЛО , НО ЩОМ Е СТАНАЛО ЧАСТ ОТ НАС ТОВА ОЗНАЧАВА , ЧЕ Е ХУБАВ . ЕДНА ПРЕКРАСНА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ С КОЯТО ПОЧВА НОВАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ГОДИНА . ТОВА Е НЕЩОТО ВКОРЕНЕНО В НАШЕТО БИТИЕ И ТОВА НИ ОТЛИЧАВА КАТО НАЦИЯ НЕКА БЪДЕ ПЛОДОРОДНА ГОДИНАТА И УСПЕШНА ЗА ВСИЧКИ ЗЕМЕДЕЛЦИ . А АЗ КАТО ЕДИН ОТ МАЛКОТО СВЪРЗАН С ЗЕМЕДЕЛИЕТО ВЪВ ВМРО ПОЖЕЛАВАМ НА СВОИТЕ КОЛЕГИ АГРОНОМИ УСПЕХИ , ТВЪРДОСТ В ПРОФЕСИЯТА И МНОГО ЛИЧНО ЩАСТИЕ


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Изображение
  Дачич – „Назад, назад, моме Калино“ Иван Николов 21.01.2020 Във фокуса Сръбският вицепремиер и министър на външните работи (и бивш говорител на Слободан Милошевич) Ивица Дачич, от 2014 година втвърди тона си към България в отговор на нейните усилия да защитава правата на българите в Западните покрайнини на двустранните срещи, в Европейския парламент и Съвета на Европа. Неговите, пък и не само негови, злъчни и агресивни изказвания по български адрес, в никакъв случай не бива да се тълкуват като лично отношение. Дачич е вицепремиер и външен министър. Той говори от името на сръбското Правителство дори и когато пее на премиера Борисов и на президента Радев „Назад, назад, моме Калино“. Последното му изказване пред сръбската държавна телевизия на 5 януари, лишено от обичайната дипломатическа сдържаност, разголи до край сръбската политика по отношение на българското малцинство в Р Сърбия. Коментирайки напрегнатите отношения с Черна Гора, Дачич излезе от темата и каза, че България на вс...
Прочетете още
  ОСВОБОДИТЕЛЯ НА ОХРИД ( Генерал-лейтенант Климент Бояджиев.) “ Образът на генерала е един от най-ранните, които в детството ми изграждаха величествената представа за България. В спалнята на родителите ми в Битоля под сръбска власт имаше снимка на генерала с неговата съпруга. Внушителният му вид в парадна униформа будеше моя детски възсторг. Пред българския генерал – при това охридчанин , наш роднина – офицерите на сръбския крал ми изглеждаха жалки. Помня деня, в който научихме за неговата смърт. Загубихме не само един роднина, но и пълководеца, който в детското ми въображение щеше да прогони поробителя, както бе го сторил вече преди 15 години. В късната есен на 1915 г, под напора на българските войски, сърбите напуснали Битоля. Няколко дни градът бил в очакване- не могат да разберат защо след паническото бягство на сърбите, българите все още не идват. Сега се знае, че битолските гръкомани, предимно власи, повярвали в създадената от тях легенда за българските „зверства“, се обърна...
Прочетете още