Нашенец от Северна Гърция чака от 2 години българско гражданство
 
 
Нашенец от Северна Гърция чака от 2 години българско гражданство
Две години чака българско гражданство 46-годишният Ридван Караходжа от село Пулево, Ксантийско, Гърция. Младият мъж открил случайно документи на дядо си в куфар. В тях срещу народност е записано: Българска. Ридван преди това нямал никаква представа, че има български корени. Наоколо всички говорят на родопски диалект, а в училищата учат гръцки и турски.
След намирането на документите, обаче, си обяснил какъв е майчиния му език, който е диалект наричан в региона "поматски". "Разбрах, че говоря български език. Майка ми е неграмотна жена. Почти не разбира какво е диалект. И за мен няма някакво особено значение как ще наричаш даден език, хората няма да се променят от това. Но като ме попитат какъв език говоря, вече знам кой е", казва Ридван.
Той е завършил медресе в Шахин и "Педагогика" в Солун с право да преподава в малцинствени училища. Работи 5 години в училище като административен служител. Уволнен е от училището, защото отказал да преподава турски език и в момента води дела за това.
Нашенецът има интересна съдба.
Твърди, че не знае нито турски добре, нито гръцки. Като бил 12-годишен е пратен да учи турски в Истанбул, заедно с другите деца от региона. Но бяга и сам преминава с ферибот Босфора и с влак стига до Ксанти, а след това с такси се прибира в селото си. Казва, че училището е било като затвор.
В казармата бил в четвърти армейски корпус, базиран в Ксанти. Там участвал в създаването на речник на думите и тяхното значение на родопски диалект и гръцки език, който тогава правили с държавна политика за приобщаването на жителите на Северна Гърция. Ридван тогава осъзнава, че това, което говори майка му не е диалект, а език. И се запалил да научи книжовния български език. "Научих го сам, заради интереса към нашия диалект. Тогава нямаше интернет, нямаше учебник на български и беше трудно, от българо-гръцки речник започнах да уча думите и как се изписват", казва Ридван.
След това той прави и собствен речник с над 1000 страници. Издава го през 2017 г. В него описва милиони форми на думите. "Исках този труд, който съм вложил в казармата и събраното, да бъде в книга, защото имах много материал и доста от него дори не влезе и в моя речник. Да го има поне в някои важни библиотеки. Но исках да съм независим и не търсих спонсор и издател, издал съм само 15 бройки", казва Ридван. На база на намерените документи на дядо си той подава документи за българско гражданство преди 2 години и получава официален документ за българския произход. Сега очаква с нетърпение да получи и жадуваното българско гражданство.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Изображение
  Дачич – „Назад, назад, моме Калино“ Иван Николов 21.01.2020 Във фокуса Сръбският вицепремиер и министър на външните работи (и бивш говорител на Слободан Милошевич) Ивица Дачич, от 2014 година втвърди тона си към България в отговор на нейните усилия да защитава правата на българите в Западните покрайнини на двустранните срещи, в Европейския парламент и Съвета на Европа. Неговите, пък и не само негови, злъчни и агресивни изказвания по български адрес, в никакъв случай не бива да се тълкуват като лично отношение. Дачич е вицепремиер и външен министър. Той говори от името на сръбското Правителство дори и когато пее на премиера Борисов и на президента Радев „Назад, назад, моме Калино“. Последното му изказване пред сръбската държавна телевизия на 5 януари, лишено от обичайната дипломатическа сдържаност, разголи до край сръбската политика по отношение на българското малцинство в Р Сърбия. Коментирайки напрегнатите отношения с Черна Гора, Дачич излезе от темата и каза, че България на вс...
Прочетете още
  ОСВОБОДИТЕЛЯ НА ОХРИД ( Генерал-лейтенант Климент Бояджиев.) “ Образът на генерала е един от най-ранните, които в детството ми изграждаха величествената представа за България. В спалнята на родителите ми в Битоля под сръбска власт имаше снимка на генерала с неговата съпруга. Внушителният му вид в парадна униформа будеше моя детски възсторг. Пред българския генерал – при това охридчанин , наш роднина – офицерите на сръбския крал ми изглеждаха жалки. Помня деня, в който научихме за неговата смърт. Загубихме не само един роднина, но и пълководеца, който в детското ми въображение щеше да прогони поробителя, както бе го сторил вече преди 15 години. В късната есен на 1915 г, под напора на българските войски, сърбите напуснали Битоля. Няколко дни градът бил в очакване- не могат да разберат защо след паническото бягство на сърбите, българите все още не идват. Сега се знае, че битолските гръкомани, предимно власи, повярвали в създадената от тях легенда за българските „зверства“, се обърна...
Прочетете още