СП. ВОЕННА ИСТОРИЯ - ДЕСЕТТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ВОЕННИ ГРЕШКИ
1. Атаката срещу Сарди (пролетта на 498 г. пр. Хр.)
Исторически контекст: Въстанието на йонийските градове срещу
Персия
Кой прави грешката: тиранът на Милет Аристагор
През 499 г. пр. Хр. дълго натрупващото се напрежение сред богатите йонийски градове в Мала Азия срещу увеличаването на имперските данъци, разквартируването на персийски войски и поемането на допълнителни разходи по тяхната подръжка преминава точката на кипене. Тиранът на Милет Аристагор застава начело на движението за борба срещу политическата доминация на Ахеменидите и се опитва да организира широка коалиция за война срещу Дарий Велики.
Първоначалният план на Аристагор е да привлече колкото се може повече съюзници сред полисите в Елада. Но никой от най-важните градове-държави, с изключение на Атина, не се решава да хвърли ръкавицата на открито предизвикателство срещу Персия. Аристагор получава най-хладен отказ в Спарта – и това не бива да ни изненадва. Спартанците са наясно, че едно въстание в Мала Азия ще бъде обречена кауза и военна победа е извън възможностите на йонийците. Проблемът е, че Аристагор е инвестирал прекалено голяма част от своята репутация и политически капитал, за да направи крачка назад. Оттук насетне неговите решения ще се подчиняват на политически, а не на стратегически императиви, което автоматично компрометира тяхното качество.
През пролетта на 498 г. пр. Хр. ентусиазмът от миналата година постепенно отстъпва на отрезвяване и прокрадващи се съмнения. Не са ли прибързали жителите на Милет, Ефес и Халикарнас с прекалено гръмките си прокламации? Как ще се справят с неминуемия отговор на Великия Цар? Аристагор, изкусен политик, правилно усеща, че губи контрол върху ситуацията. Само радикална стъпка може да неутрализира умерената партия в йонийските градове и да изгори всички мостове за мирно разрешаване на конфликта. Пристигането на символичните контингенти от Атина и Еретрия е необходимото побутване, което запраща гърците в бездната. Те се решават на крайно неразумна и дръзка акция – атака срещу столицата на провинция Лидия Сарди, най-важния център на персийска власт в цяла Мала Азия.
От военна гледна точка атаката е ужасяваща, късогледа грешка. Самата акция не е планирана достатъчно добре и няма никаква изходна стратегия при потенциален провал. Гръцкият отряд успява да се възползва от изненадата и да проникне в града, но настъпилият хаос дава възможност на персийския главнокомандващ Артаферн да се укрепи в цитаделата на Сарди. За да направят нещата още покатастрофални, гърците подпалват част от града и оскверняват храма на богинята-майка Кибела. Така с един единствен ход те не постигат нищо от стратегическа гледна точка и провокират гнева на наймогъщата империя на своето време.
Персийското отмъщение идва бързо и болезнено. Само четири години след фиаското при Сарди бунтът е жестоко потушен, а градоветеинициатори – Милет, Ефес и Халикарнас, досега едни от най-могъщите търговски полиси в Средиземноморието – потъват в провинциална посредственост. Ала последствията от грешката на Аристагор не се изчерпват с това – персите не са пропуснали участието на Атина и Еретрия в злополучната атака и Дарий започва да подготвя наказателна акция срещу тях. Един от най-мащабните и съдбоносни конфликти на Античността тепърва започва.
Коментари
Публикуване на коментар