ПРЕОБРАЖЕНСКИ МАНАСТИР
Преображенски Манастир
Манастирът е разположен в подножието на Беляковските скали, в Дервентския пролом на река Янтра, в близост до село Самоводене, на 8 км северно от Велико Търново, на 12 км западно от Горна Оряховица и на около 15 км югозападно от Долна Оряховица и на около 10 км северозападно от Арбанаси. Основан е през XIV век с подкрепата на цар Иван Александър. С падането на България под османско владичество, манастирът бива изпепелен. Той е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф. Стенописната композиция “Страшният съд”, заемаща цялата източна стена на преддверието на църквата, се смята за един от шедьоврите на възрожденското иконописно изкуство. Фреските "Успение Богородично", "Рождество Богородично" и "Тайната вечеря" също са уникални и неповторими стенописни произведения. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство
Коментари
Публикуване на коментар