ПРЕЗ 15-ти в. БЪЛГАРИН МОХАМЕДАНИН СПАСЯВА ОТ УНИЩОЖЕНИЕ БИТОЛСКИЯ НАДПИС НА ЦАР ИВАН ВЛАДИСЛАВ
"През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."
Предисторията е следната: през 1014-15г., по време на епичната българовизантийска война, император Василий II изгаря крепостта Битоля, която е била резиденция на Цар Гаврил-Радомир. На следната година неговият брат Цар Иван Владислав я възстановява. В памет на тази възстановка Иван Владислав оставя този възпоменателен надпис. Повече нищо не се знае за него в последвалите столетия до откриването му през 1956г. при разрушаването на "Сунгур Чауш джамия". Надписът е хвърлен сред руините, където случайно го виждат преспански дюлгери, които викат своя съгражданин Панде Евтимов, който веднага разбира, че става дума за нещо изключително. Подробности може да гледате във филма "Камъкът на страха" (https://bnt.bg/bg/a/kamakat-na-straha )
При разрушаването на тази джамия първоначално никой не е обърнал внимание на посветителния мюсюлмански надпис (арабеск) над вратата на джамията. Едва преди няколко години надписът е бил разчетен от нашата османистка-епиграфка Катерина Венедикова. Като махнем религиозните формули в него, надписът гласи, че този храм е бил построен от "Сунгур Чауш бег-син на Абдулах" през 1434/35 година. За незапознатите - още от времето на Мохамед новоприелите исляма лица получавали личното име Абдуллах (роб, слуга на Бога) или по-често бащиното име - син на Абдуллах. Със "синове на Абдулах" в османските документи, регистри и надписи се означават новообърнатите в исляма християни. За да не кажат: "син на Иван, Драган, Петкан", да заличат християнските им имена и с това по възможност и спомена за християнското им минало, ги преименуват на "синове на Абдулах".
Сунгур Чауш бег-син на Абдулах е бил високопоставен човек, военоначалник. Роден е като християнин и е взет като кръвен данък като малък. Става военачалник на Мурад II. Според турския историк Мехмед Тефик, автор на „История на Битолския вилает“, на връщане от поход срещу Скендрбег, на Сунгур Чауш бег му допаднало местоположнието на Битоля и с разрешние на султана се заселва там. https://bg.wikipedia.org/…/%D0%A1%D1%83%D0%BD%D0%B3%D1%83…
Едно от първите му дела е построяването на Сунгур Чауш бег джамия в 1434/35 година на мястото на стара църква. И именно той сваля (или по негова заповед е свален) надписът от Битолската крепост и е зазидан в джамията. До тук са фактите!
Натам предположенията:
Дали е бил българин, а не грък, сърбин, арменец? Деца за еничари са вземани от всички тези християнски народности. В тази епоха (нач.на 15 в.) огромното болшинство от еничарите са били българи. Византия и Сърбия още не са завладени напълно.Фактът, че той е решил да остане в Битоля сред българско население също е показателен. А ако е бил син на български аристократ и е знаел значението на надписа? Догадки...Деца за еничари са вземани и големи, на по 14-15 години. С други думи имал е време да се научи на четмо и писмо и да му остане родова памет. А ако е решил да съхрани царският надпис за по-добри дни, за поколенията? Така както са откривани зазидани кръстове, икони и кандила в стените на къщите? Дали той с този камък не е направил същото? Всеизвестно е, че сред българите мохамедани през вековете, привързаността към българско родово чувство е била винаги много по-силна от религиозното чувство. Точно затова при тях не се наблюдава никакъв религиозен фанатизъм. Това важи и за нашите сънародниции във Волжка България, а също в пълна сила за православните християни и католиците.
Тази привързаност към българското винаги е била трън в очите на османския завоевател, а хронисти и чуждестранни пътешественици пишат, че на много места българите мохамедани продължават да празнуват християнски си празници и са запазили много от християнските обреди.
Така или иначе надписът е спасен за науката и поколенията! Благодарение на еничарина - "син на Абдулах"...и на големия наш съвременник, Бай Панде Ефтимов! Понякога историята странно лъкатуши, а налезеш ли в детайлите, става по-завладяваща от най-красивата приказка! И точно това е прекрасното, нали?
Коментари
Публикуване на коментар